13.08.2025 г., 9:09  

С африканка

306 1 14

Когато дОйде - онзи лош момент:

бутонките, над бара да окича,

а моето най-предано моме,

без кинтите ми, спре да ме обича,

 

аз няма, на мига да се предам,

ще продължа да крача из просото,

и както не обичам да съм сам,

ще хвана пътя - право към Лесото.

 

Там ще потърся, своето место

в стадата  от  прегърбени камили.

С девица от пигмейско потекло

набързо ще си станем много мили.

 

Сред тамошните бедни племена

и многото роднини, канибали,

аз ще надграждам дълго любовта

без правила и никакви провали.

 

Аз там ще стана, два пъти по-мъж

и три пъти поне, по-романтичен.

В саваната  -  сред цъфналата ръж

отново ще си стана симпатичен.

 

Ще ям стоножки, печени на шиш,

дори хлебарки - с ужас ще опитам!

Два лъва ще убия за престиж,

и няколко -  синчета ще възпитам.

 

Макар да знам - че след като умра,

мулатката от мен ще сготви супа,

аз предпочитам -  в Африка - жена,

а не да си умра у нас от скука.

 

 

 

Юри Йовев 

август 2025 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Весо, виждам че си гледал “Ергенски запой -2” 😀
  • Ели, отвреме навреме българските момета ми омръзнат и затова прискачам и на други континенти. 😊👍
  • Да живее приключението! Давай, Юри! Да превземем и Африка! 😊
  • Стойчо, Миночка!!! 😊 Благодаря ви!👍
  • Нови желания и горещи мечти,
    ще те отведат в далечната савана,
    само внимавай и се пази,
    че някакъв вирус може да те хване!

    Развесели ме, Юри, скуката винаги ражда откачени идеи!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...