С Арихо си говорим за любов
на канибалd ( с патос :-) )
Душата ми - разцъфнала градина,
поливам със любов и светлина!
На всеки, който спре или премине,
венец изплитам с моите цветя.
Отвън си спрял и скрито ме мечтаеш -
че няма двор с такава красота,
пред който да се спреш и пожелаеш
да изобилства върху сухата земя...
Добре дошъл, крадецо непознат!
Твърдиш, че си от някаква планета,
със странно име и от странен свят.
Любов поднасяш ми в куплети...
Развълнувала съм твоите сърца (7).
Чувам ги - римуват сложни думи...
И всички те живеят за мига -
с труден ритъм, в простичко безумие!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неделина Кабаиванова Всички права запазени
Много сладко и красиво 
