С аромат на мащерка
Тъмна и мека
е планинската нощ.
Дивни звуци
отвсякъде кънтят.
Пристъпвам тихо в сумрака
и само той ме води -
аромата на мащерката.
Опияняващо любим,
сладострастно вдъхновим,
приказно достижим.
Жадувам този аромат
с спомена за любовта покрит.
Коленете ми омекват,
цялата настръхвам,
докосване бленувам.
Любов с аромат на мащерка
ме покори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© София Русева Всички права запазени
