31.08.2006 г., 10:44

С аромат на восък

943 0 15

Подари ми
лирика от страсти.
Нощта запали
звезден алманах.
Шепот тих...
В душите доза щастие.
Съдби.
Пресечна точка.
Смях.
Неми свещи,
сенки по стените.
Изгарящ допир.
Дъх за миг стаен.
Снагата ти - завижда
Афродита.
Искряща кожа -
буен огън в мен.
Очите ти
премрежени блестят.
Диханието -
песен с труден ритъм.
Амброзия -
небесна благодат
от две гърди
аз пия и отлитам.

Свещта ще свърши,
както и нощта.
И ще остане
спомен с аромат
на восък.
Ще има болка,
може би тъга,
но във сърцето си
с радост ще я нося.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...