31 ago 2006, 10:44

С аромат на восък

  Poesía
947 0 15

Подари ми
лирика от страсти.
Нощта запали
звезден алманах.
Шепот тих...
В душите доза щастие.
Съдби.
Пресечна точка.
Смях.
Неми свещи,
сенки по стените.
Изгарящ допир.
Дъх за миг стаен.
Снагата ти - завижда
Афродита.
Искряща кожа -
буен огън в мен.
Очите ти
премрежени блестят.
Диханието -
песен с труден ритъм.
Амброзия -
небесна благодат
от две гърди
аз пия и отлитам.

Свещта ще свърши,
както и нощта.
И ще остане
спомен с аромат
на восък.
Ще има болка,
може би тъга,
но във сърцето си
с радост ще я нося.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....