С аромат на восък
Подари ми
лирика от страсти.
Нощта запали
звезден алманах.
Шепот тих...
В душите доза щастие.
Съдби.
Пресечна точка.
Смях.
Неми свещи,
сенки по стените.
Изгарящ допир.
Дъх за миг стаен.
Снагата ти - завижда
Афродита.
Искряща кожа -
буен огън в мен.
Очите ти
премрежени блестят.
Диханието -
песен с труден ритъм.
Амброзия -
небесна благодат
от две гърди
аз пия и отлитам.
Свещта ще свърши,
както и нощта.
И ще остане
спомен с аромат
на восък.
Ще има болка,
може би тъга,
но във сърцето си
с радост ще я нося.
© Найден Найденов All rights reserved.
