С безнадеждна и тиха тъга

търси вятърът бяла утеха.

Във безмълвна и сънна трева

смъква споменът старата дреха.

Безутешни и бледи звезди

чезнат в утро, прогонило мрака.

Аз се питам, ще дойдеш ли ти.

В сливов цвят пролетта те очаква.

В ранен час смълчаният град

се събужда от зов на зората,

а пък птиците в нежния хлад

се спотайват със горест в листата.

Ще изгрее възторжен денят,

позлатил като купол небето.

Ще си тръгне самотен сънят –

конник, летящ над полето.

Живка Юрукова