С бинокъла на вярата са ме открили
Аз идвам с белите флотилии от дни,
нюанс далечен от несбъднато прераждане.
Прераждане след онзи миг безтрепетно ленив
в неземното прелял душата на прокажения.
И потопен сред моравочервени снегове,
въздишките на сферите космически попили,
сънувам непристъпни галактични брегове,
които някога с бинокъла на вярата са ме открили.
Кажете ми, защо съмненията с гребени пенливи ме връхлитат
и мачта съм сред властносивия и леден океан...?
До мене нотите от музиката на отвъдното долитат.
Към центъра на виолетови флуиди плувам сам.
Но после, зная, стигнал до блажени водопади,
с пречистен дух, неистов в своя девствен свян,
във вакуума вечно светеща звезда към Рая ще пропадам,
отломка от изригването на световния незрим вулкан.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
