С бинокъла на вярата са ме открили
Аз идвам с белите флотилии от дни,
нюанс далечен от несбъднато прераждане.
Прераждане след онзи миг безтрепетно ленив
в неземното прелял душата на прокажения.
И потопен сред моравочервени снегове,
въздишките на сферите космически попили,
сънувам непристъпни галактични брегове,
които някога с бинокъла на вярата са ме открили.
Кажете ми, защо съмненията с гребени пенливи ме връхлитат
и мачта съм сред властносивия и леден океан...?
До мене нотите от музиката на отвъдното долитат.
Към центъра на виолетови флуиди плувам сам.
Но после, зная, стигнал до блажени водопади,
с пречистен дух, неистов в своя девствен свян,
във вакуума вечно светеща звезда към Рая ще пропадам,
отломка от изригването на световния незрим вулкан.
© Младен Мисана All rights reserved.
