С бяг лудешки
В съавторство с Alex Malkata
Мая:
По стъпките, гравирали брега,
не спирах своя бяг лудешки.
Русалките извиваха снага,
за да примамят лятото по детски.
Под пясъчния покрив на дворец,
държах под ключ рапанно ехо,
на своето превръщах се в крадец,
щом приливът се спуснеше към него.
Танцувах с повея на моя бриз,
от мириса му взех си скромно,
не беше мнимо причудлив каприз –
вълшебство с вкус на бъдещ спомен.
Алекс:
Потъвах в златен, топъл пясък,
вълните обладавах във екстаз,
а те по мен със вечен плясък,
оставаха изтръпнали в захлас.
В мехурчета от пяна тичах,
летях сред сладоледен прах,
живеех, дишах и обичах,
бях свобода и морски смях.
Крещях след полета на птиците,
във въздуха рисувах хвърчила,
събрах два гларуса в зениците.
Бях слънцето, живота... любовта
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Нарлиева Всички права запазени
Благодарим!
