С бяг лудешки
В съавторство с Alex Malkata
Мая:
По стъпките, гравирали брега,
не спирах своя бяг лудешки.
Русалките извиваха снага,
за да примамят лятото по детски.
Под пясъчния покрив на дворец,
държах под ключ рапанно ехо,
на своето превръщах се в крадец,
щом приливът се спуснеше към него.
Танцувах с повея на моя бриз,
от мириса му взех си скромно,
не беше мнимо причудлив каприз –
вълшебство с вкус на бъдещ спомен.
Алекс:
Потъвах в златен, топъл пясък,
вълните обладавах във екстаз,
а те по мен със вечен плясък,
оставаха изтръпнали в захлас.
В мехурчета от пяна тичах,
летях сред сладоледен прах,
живеех, дишах и обичах,
бях свобода и морски смях.
Крещях след полета на птиците,
във въздуха рисувах хвърчила,
събрах два гларуса в зениците.
Бях слънцето, живота... любовта
© Мая Нарлиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Силвия!
Благодарим! -
Прекрасни сте! Въздействащо е, много! Трудно се пише в съавторство, но понякога се раждат вълшебства! Поздравления!
-
То си беше един кикот по женски! Сакън, национални призове не щем! Настроението важеше!
Алексче, бира не вкусвам. Посегнах към содата си, ама ти пак ме плеснааа, Диване!)
Момичета! -
Браво момичета! От целия стих лъха волност, младост, живот..... в лудешки бяг!
-
Еха!!! Това ми хареса, лудетини! Поздравления!
-
Ако искаш да си представиш безгрижно щастие - ето това е! Браво!
-
Даа! Това съм аааз, хахаха! Много се забавлявахме, Майче! И адски се кефя да си имам нещо с теб, без значение от " високата класа" на мойте редове, хаха))) Друг път не ми пипай бирата, че ще ти отрежа ръка, момиченце )))))))
Иии благодаря на Наско естествено! Малко бавно ми е звученето за тоя жив текст, но той така го е усетил и много се потруди тогава момчето за да бъде моя милост част от Ютуб редом до теб, хахахаха)))
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
