С черни коси те завивам
С черни коси те завивам.
С бели пръсти те галя.
Спомена нежно приспивам
с душа отмаляла.
Нежни клепки притварям,
черни очи крия.
Сълзи преглъщам, жаля
всичко минало, мило.
Дните тихо се нижат -
като гердан с мъниста.
Тихо прегръщам грижите,
живея, не мисля.
Искам сърце да отворя
и да извикам.
Болката ще преборя.
По-силна ще съм.
По-истинска.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Генка Всички права запазени
