С черни коси те завивам.
С бели пръсти те галя.
Спомена нежно приспивам
с душа отмаляла.
Нежни клепки притварям,
черни очи крия.
Сълзи преглъщам, жаля
всичко минало, мило.
Дните тихо се нижат -
като гердан с мъниста.
Тихо прегръщам грижите,
живея, не мисля.
Искам сърце да отворя
и да извикам.
Болката ще преборя.
По-силна ще съм.
По-истинска.
© Генка All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
