11.08.2009 г., 13:33 ч.

С червените обувки 

  Поезия » Друга
644 0 4
Колко бавно си тръгва нощта,
книга, спомен и хладна постеля,
сънища, вятър, сърдита Луна
и звездите, с които споделям...
Улична лампа намига с умора,
две врабчета треперят в дъжда,
тихо шушне тревата на двора,
спят под крушата мъртви листа.
Дреме первазът – птичи подслон,
някак странно изглежда в нощта,
даже врабците не щат да отпият
от престарялата лунна роса. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джулиана Кашон Всички права запазени

Предложения
: ??:??