Aug 11, 2009, 1:33 PM

С червените обувки 

  Poetry » Other
595 0 4

Колко бавно си тръгва нощта,

книга, спомен и хладна постеля,

сънища, вятър, сърдита Луна

и звездите, с които споделям...

Улична лампа намига с умора,

две врабчета треперят в дъжда,

тихо шушне тревата на двора,

спят под крушата мъртви листа.

Дреме первазът – птичи подслон,

някак странно изглежда в нощта,

даже врабците не щат да отпият

от престарялата лунна роса.

На брезата под голото теме

гълъб сребърен клюма с криле,

мъчи се с мен да задреме,

но си мисли за синьо небе...

Идва утрото – плаха надежда,

до леглото - обувки червени,

тия треперещи мои ръце,

кой ли във длан ще ги вземе?

© Джулиана Кашон All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??