С червените обувки
Колко бавно си тръгва нощта,
книга, спомен и хладна постеля,
сънища, вятър, сърдита Луна
и звездите, с които споделям...
Улична лампа намига с умора,
две врабчета треперят в дъжда,
тихо шушне тревата на двора,
спят под крушата мъртви листа.
Дреме первазът – птичи подслон,
някак странно изглежда в нощта,
даже врабците не щат да отпият
от престарялата лунна роса.
На брезата под голото теме
гълъб сребърен клюма с криле,
мъчи се с мен да задреме,
но си мисли за синьо небе...
Идва утрото – плаха надежда,
до леглото - обувки червени,
тия треперещи мои ръце,
кой ли във длан ще ги вземе?
© Джулиана Кашон All rights reserved.
