NimeriQ (Руска Назърова)
5 3
11.11.2023 г., 16:03 ч.

С цвят на кестен 

  Поезия
257 3 5

Очите ѝ – със цвят на диви кестени

нагарчаха във чашата му с вино…

Съдбата им ги срещна много есенно

и после безвъзвратно ги размина.

 

А онзи мъж с прошарена брада,

изправил гръб във тъмното на здрача,

седеше сам със свойта тишина –

нали мъжете никога не плачат…

 

Надничаха над него сиви покриви

с протегнати в дъжда ръце – улуци.

И с дъх на нереалност беше мокрото

усещане. Че тя ще му се случи.

 

По силните му пръсти (със цигарата)

бе споменът за гладката ѝ кожа,

подпалила съня му във пожара си,

преди да се превърне в невъзможност.

 

Цветът на диви кестени в очите ѝ

прелистваше сезони в календара.

Отдавна беше късно за обичане…

Но обичта осъмна. И остана.

© Руска Назърова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??