25.08.2009 г., 10:16

С цвят на сълзи

919 0 1

Мост, който няма отсрещен бряг,
река препускаща, отнесена в своя бяг,
ръка подадена, а няма кой да я поеме пак,
моряк изгубен в пустиня, милее за вода, спасение, знак.
Заспиваш и си унесен чак, невинност на дете,
а кошмар ти се присънва и наяве,
ножът на поредния предал в гърба ти те зове,
и усмивка бледа, но алчният отново я краде.
Просяк не е, а моли за монети,
спасение в тях и за тебе ще свети,
вдовица не е, а скърби за любов,
на колене, от земята яде хляба, макар и суров.
Сираче не е, а плаче...
иска топлина, протегната майчина ръка,
жаден не е, а моли за вода,
пресъхнали очи, от сълзите му ли да крада.
От празнота пълен е света,
живот като епизод,
история, на която не избираш края,
бързаш, но на забавен ход.
Трябва да тръгваш, но накъде,
дъжд се сипе, паднало перде,
остани където си,
и за теб ще се намери място в сърцето ми,
ти, безбожният, отритнат от света,
в теб аз виждам надеждата и вярата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Манчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...