С думи
Уцелих ли те право във сърцето
със думите, за теб изречени?
Излях ли във очите ти порои
от чувства, плиснати във вечното?
Намислената ми ръка - уж топла
с все сила хвана те за гърлото.
Сълзите ти събраха се във локва
в душaта ти, останала във тъмното.
И ти разбра каква е силата на думите.
Разбра - умеят да усмихват, да болят.
Уцелват те по-точно от куршумите -
в очите ти да могат да валят.
Да замълча ли? Искаш ли да млъкна?
Наречена съм ти! И неразбрана...
Без думи в мисълта ти ще се вмъкна.
... За тебе ли да съм от днес вода мълчана?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
