6.11.2008 г., 11:23

С думи

842 0 13

Уцелих ли те право във сърцето

със думите, за теб изречени?

Излях ли във очите ти порои

от чувства, плиснати във вечното?

 

Намислената ми ръка - уж топла

с все сила хвана те за гърлото.

Сълзите ти събраха се във локва

в душaта ти, останала във тъмното.

 

И ти разбра каква е силата на думите.

Разбра - умеят да усмихват, да болят.

Уцелват те по-точно от куршумите -

в очите ти да могат да валят.

 

Да замълча ли? Искаш ли да млъкна?

Наречена съм ти! И неразбрана...

Без думи в мисълта ти ще се вмъкна.

... За тебе ли да съм от днес вода мълчана?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....