С думи
Уцелих ли те право във сърцето
със думите, за теб изречени?
Излях ли във очите ти порои
от чувства, плиснати във вечното?
Намислената ми ръка - уж топла
с все сила хвана те за гърлото.
Сълзите ти събраха се във локва
в душaта ти, останала във тъмното.
И ти разбра каква е силата на думите.
Разбра - умеят да усмихват, да болят.
Уцелват те по-точно от куршумите -
в очите ти да могат да валят.
Да замълча ли? Искаш ли да млъкна?
Наречена съм ти! И неразбрана...
Без думи в мисълта ти ще се вмъкна.
... За тебе ли да съм от днес вода мълчана?
© Миглена Цветкова All rights reserved.
