С дъх на дъжд
дъхавите листи
бисери търкулват
от облак млад
изплакал се
и хукнал по гърба на вятъра
нагоре към дъгата -
усмивката
от нея да си върне
лъчи запяват
затрептяват
и ехото от капките
със звън попиват...
в постеля
дъхаво-зелена
притулена във сянката
на бухнали дървета
окъпана от пролетния дъжд
се сгушвам в топлата земя
въздишаща омара мека
прегръщам с себе си
лютичета и детелини и парички
и станала сама на стръкче
заухавам на зелено-тревно
сънувам следващия дъжд...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Павлова Всички права запазени
усмихнати благодарности, по мноооого 
