15 июн. 2008 г., 15:10

С дъх на дъжд

968 0 28

 

дъхавите листи
бисери търкулват
от облак млад
изплакал се
и хукнал по гърба на вятъра
нагоре към дъгата -
усмивката
от нея да си върне

лъчи запяват
затрептяват
и ехото от капките
със звън попиват...

в постеля
дъхаво-зелена
притулена във сянката
на бухнали дървета
окъпана от пролетния дъжд
се сгушвам в топлата земя
въздишаща омара мека
прегръщам с себе си
лютичета и детелини и парички
и станала сама на стръкче
заухавам на зелено-тревно

сънувам следващия дъжд...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дора Павлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...