Jun 15, 2008, 3:10 PM

С дъх на дъжд

  Poetry
964 0 28

 

дъхавите листи
бисери търкулват
от облак млад
изплакал се
и хукнал по гърба на вятъра
нагоре към дъгата -
усмивката
от нея да си върне

лъчи запяват
затрептяват
и ехото от капките
със звън попиват...

в постеля
дъхаво-зелена
притулена във сянката
на бухнали дървета
окъпана от пролетния дъжд
се сгушвам в топлата земя
въздишаща омара мека
прегръщам с себе си
лютичета и детелини и парички
и станала сама на стръкче
заухавам на зелено-тревно

сънувам следващия дъжд...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...