Jun 15, 2008, 3:10 PM

С дъх на дъжд

  Poetry
965 0 28

 

дъхавите листи
бисери търкулват
от облак млад
изплакал се
и хукнал по гърба на вятъра
нагоре към дъгата -
усмивката
от нея да си върне

лъчи запяват
затрептяват
и ехото от капките
със звън попиват...

в постеля
дъхаво-зелена
притулена във сянката
на бухнали дървета
окъпана от пролетния дъжд
се сгушвам в топлата земя
въздишаща омара мека
прегръщам с себе си
лютичета и детелини и парички
и станала сама на стръкче
заухавам на зелено-тревно

сънувам следващия дъжд...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...