15 jun 2008, 15:10

С дъх на дъжд

  Poesía
970 0 28

 

дъхавите листи
бисери търкулват
от облак млад
изплакал се
и хукнал по гърба на вятъра
нагоре към дъгата -
усмивката
от нея да си върне

лъчи запяват
затрептяват
и ехото от капките
със звън попиват...

в постеля
дъхаво-зелена
притулена във сянката
на бухнали дървета
окъпана от пролетния дъжд
се сгушвам в топлата земя
въздишаща омара мека
прегръщам с себе си
лютичета и детелини и парички
и станала сама на стръкче
заухавам на зелено-тревно

сънувам следващия дъжд...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...