yankova41 (Йонка Янкова)
581 1789
11.03.2017 г., 11:17 ч.

С дъх на люляк 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
414 0 8

Потопена в радостта на тихият ти глас,

душата ми поглъща всяка топлина.

И вечна е тръпката, докоснала всяка струна

на мисълта, която при тебе пращам като дар.

Суета и блян огряват твоето лице, дарило

ме с усмивка.

Тихичка закана преобръща спомените

и ги среща с шегите на деня.

Щастлива съм че смехът го има , имам твоите ръце,

които ме пренасят на люлякова клонка

с упойващ аромат.

И люлякът ме омая.

Защото диханието спира в цвета на месец май.

Май  и люляка сме с тебе.

А ветреца  пролетен задъхва се от уханието

на една любов.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??