Mar 11, 2017, 11:17 AM

С дъх на люляк 

  Poetry » Love, Free verse
417 0 8

Потопена в радостта на тихият ти глас,

душата ми поглъща всяка топлина.

И вечна е тръпката, докоснала всяка струна

на мисълта, която при тебе пращам като дар.

Суета и блян огряват твоето лице, дарило

ме с усмивка.

Тихичка закана преобръща спомените

и ги среща с шегите на деня.

Щастлива съм че смехът го има , имам твоите ръце,

които ме пренасят на люлякова клонка

с упойващ аромат.

И люлякът ме омая.

Защото диханието спира в цвета на месец май.

Май  и люляка сме с тебе.

А ветреца  пролетен задъхва се от уханието

на една любов.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??