С дъх на люляк
Потопена в радостта на тихият ти глас,
душата ми поглъща всяка топлина.
И вечна е тръпката, докоснала всяка струна
на мисълта, която при тебе пращам като дар.
Суета и блян огряват твоето лице, дарило
ме с усмивка.
Тихичка закана преобръща спомените
и ги среща с шегите на деня.
Щастлива съм че смехът го има , имам твоите ръце,
които ме пренасят на люлякова клонка
с упойващ аромат.
И люлякът ме омая.
Защото диханието спира в цвета на месец май.
Май и люляка сме с тебе.
А ветреца пролетен задъхва се от уханието
на една любов.
© Йонка Янкова All rights reserved.
