С дъх на люляк

11 mar 2017, 11:17

Poesía » De amor, Verso libre

368 0 8

Потопена в радостта на тихият ти глас,

душата ми поглъща всяка топлина.

И вечна е тръпката, докоснала всяка струна

на мисълта, която при тебе пращам като дар.

Суета и блян огряват твоето лице, дарило

ме с усмивка.

Тихичка закана преобръща спомените

и ги среща с шегите на деня.

Щастлива съм че смехът го има , имам твоите ръце,

които ме пренасят на люлякова клонка

с упойващ аромат.

И люлякът ме омая.

Защото диханието спира в цвета на месец май.

Май и люляка сме с тебе.

А ветреца пролетен задъхва се от уханието

на една любов.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

yankova41 (Йонка Янкова)

2017-03-13T17:37:36+02:00

благодаря Силве за коментара
Plevel (Силвия Илиева)

2017-03-13T17:32:31+02:00

Харесва ми!
yankova41 (Йонка Янкова)

2017-03-11T19:08:49+02:00

Благодаря Гергана за коментара
Emma_Heart (Ема Харт)

2017-03-11T19:00:15+02:00

Колко нежно и романтично! Харесах.
yankova41 (Йонка Янкова)

2017-03-11T18:10:36+02:00

Благодаря ти Младен за коментара
vega666 (Младен Мисана)

2017-03-11T17:52:32+02:00

Стих нежен и докосващ като идващата пролет. Поздравления, Йонка!
yankova41 (Йонка Янкова)

2017-03-11T15:56:48+02:00

Благодаря Еси за коментара
Веси_Еси (Еси)

2017-03-11T15:37:14+02:00

Усетих люляковия аромат и омая. Поздравления, Йонче!