yankova41 (Йонка Янкова)
581 1789
11 мар. 2017 г., 11:17

С дъх на люляк 

  Поэзия » Любовная, Свободный стих
416 0 8

Потопена в радостта на тихият ти глас,

душата ми поглъща всяка топлина.

И вечна е тръпката, докоснала всяка струна

на мисълта, която при тебе пращам като дар.

Суета и блян огряват твоето лице, дарило

ме с усмивка.

Тихичка закана преобръща спомените

и ги среща с шегите на деня.

Щастлива съм че смехът го има , имам твоите ръце,

които ме пренасят на люлякова клонка

с упойващ аромат.

И люлякът ме омая.

Защото диханието спира в цвета на месец май.

Май  и люляка сме с тебе.

А ветреца  пролетен задъхва се от уханието

на една любов.

© Йонка Янкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??