С ДЪХА НА САМОТА
Sweety
Сляп ли си? Не виждаш ли,че страдам?
Вятър са очите ми, ръцете ми - безвремие.
Без теб не знам коя съм, име нямам
и един единствен спомен плува в мене.
Изгубих те преди да те спечеля. Трябва
наново да се уча да живея, но дали
луната отново някога ще бъде цяла
и влюбено ще се огледа в моите очи?
Едва ли... Поне без теб не би могла.
Дори вълните, брега отдавна не прегръщат.
Морето стене и с дъха на самота
една любов във мислите ми се завръща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
