С един куршум
оправдана съм...
за перманентно навъсените вежди
имат пръст глътките себеотрицание
нагрели до червено инертността ми
и обърках пътя с водопада...
намигна ми светофарът
с издъхнали зелени очи
отпечата се в разплакания простор
и несъмнено означава предимство -
по вода да ми върви...
ама от сорта на хлъзгавата
а онова тупкащото в гърдите
избяга и се заклещи
между очите ти
и чух изстрела
на непослушната в ръката ми
пушка
гръмнала от тиковете на пръста
и сега се гърча на пода
от смях
станала любимата плетка на паяка
без доказателства
убих
с един куршум два заека
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стеляна Всички права запазени
