10.11.2014 г., 0:06  

С една Идея повече

1.2K 0 24

(по идея на Черен Джак)



Навътре в суша

не навлизай.

За познанието е нужен

единствено

контур.

Мореплавателят

обхожда континентите.

Не ги превзема.

Най-важни са проливите.

Ухото на иглата е

тясно.

Отвор за Истината.

Истината винаги

е мършава.

За да премине през него.

По конец се изтегля.

Алпинист без тегло.

По-тънка от линия.

По-гъвкава от змия.

По-незабележима

от сепия.

Ще я пропуснеш

когато гледаш

в нея.

Но тя ще те забележи.

Ще те избегне ако трябва.

С изстрел ще те уцели,

ако си й мишена.

С нея се размини

невиждащ.

Нечуващ

се отдалечи.

Защото в тежка мрежа

са те вплели.

Радостно е само,

че още дишаш.

Единственото

доказателство -

свидетелството,

че си

жив.




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Иванка, за високата оценка и за толкова хубавия коментар.
    Дълбоко ме трогна.

    Желая ти нови творчески успехи и щастие!
  • 1.Благодаря ти, Жулиета, за високата оценка и за толкова хубавите думи.
    Трогнат съм. Дано ги заслужавам.

    Желая ти нови творчески успехи и една носеща ти радост нова седмица!


    2. Мерси,Ивон, за високата оценка и за това, че хареса стиха ми!

    Много настроение и попътни творчески ветрове през новата седмица!
  • Прочетох с удоволствие!
  • Точно този твой философски стил ми допада много...не всеки умее да улови и поднесе по толкова добър начин житейския си поглед! А истината наистина понякога е с тънък отвор и...трудно доловима...но не е неоткриваема все пак, нали? Поздравления сърдечни!
  • Благодаря ви, Сеси и Росица, за високите оценки и за толкова хубавите думи, които казахте за текста ми. Трогнат съм!

    Пожелавам и на двете ви много здраве и нови творчески постижения!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...