Nov 10, 2014, 12:06 AM  

С една Идея повече

1.2K 0 24

(по идея на Черен Джак)



Навътре в суша

не навлизай.

За познанието е нужен

единствено

контур.

Мореплавателят

обхожда континентите.

Не ги превзема.

Най-важни са проливите.

Ухото на иглата е

тясно.

Отвор за Истината.

Истината винаги

е мършава.

За да премине през него.

По конец се изтегля.

Алпинист без тегло.

По-тънка от линия.

По-гъвкава от змия.

По-незабележима

от сепия.

Ще я пропуснеш

когато гледаш

в нея.

Но тя ще те забележи.

Ще те избегне ако трябва.

С изстрел ще те уцели,

ако си й мишена.

С нея се размини

невиждащ.

Нечуващ

се отдалечи.

Защото в тежка мрежа

са те вплели.

Радостно е само,

че още дишаш.

Единственото

доказателство -

свидетелството,

че си

жив.




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Иванка, за високата оценка и за толкова хубавия коментар.
    Дълбоко ме трогна.

    Желая ти нови творчески успехи и щастие!
  • 1.Благодаря ти, Жулиета, за високата оценка и за толкова хубавите думи.
    Трогнат съм. Дано ги заслужавам.

    Желая ти нови творчески успехи и една носеща ти радост нова седмица!


    2. Мерси,Ивон, за високата оценка и за това, че хареса стиха ми!

    Много настроение и попътни творчески ветрове през новата седмица!
  • Прочетох с удоволствие!
  • Точно този твой философски стил ми допада много...не всеки умее да улови и поднесе по толкова добър начин житейския си поглед! А истината наистина понякога е с тънък отвор и...трудно доловима...но не е неоткриваема все пак, нали? Поздравления сърдечни!
  • Благодаря ви, Сеси и Росица, за високите оценки и за толкова хубавите думи, които казахте за текста ми. Трогнат съм!

    Пожелавам и на двете ви много здраве и нови творчески постижения!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...