С едно кукуригане
“Храбростта ми въздиша. Не слага доспехите.
Взема обич, докосване, милост, очакване.
Тръгва гола. Защото посрещат по дрехите.
И изпращат по всичко, за което си плакал...“
Елена Денева
Тая храброст, момиче, заседна в гърдите ми,
а Гергана и Георги изпиха кафето
до утайка и спомени, в памет на зрителя,
който днес те изпрати директно в небето.
Но смъртта ще почака, по-скъпо е утрото
през което мълчи в голотата си агне.
И петлите проспаха надеждата гузни
и завиха главите си с почит до пладне.
Тая храброст завърза на възел сърцето ми
и следобедът вече замириса на битка
слезе Господ изплакал до ужас небето,
слезе бос и понечи от болка да викне…,
а Гергана и Георги посрещаха гости
и изпращаха вечер до късното змея
храбро вдигаха поглед, обичаха после,
но обичаха смело, както никой не смее.
А петелът проспал вероятната битка…
Уж да литне и хоп… на крака му верига.
Малко късно, но винаги толкова искал
да спаси храбростта си с едно кукуригане.
Тя сама в полунощ ще роди и венец и разпятие.
Триста дяволи после до теб ще я кръстят, без име.
Не, не вдигай глава, знам, че много си плакала,
но не знам още колко сълзи ще попия.
НМ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
