С едно кукуригане
“Храбростта ми въздиша. Не слага доспехите.
Взема обич, докосване, милост, очакване.
Тръгва гола. Защото посрещат по дрехите.
И изпращат по всичко, за което си плакал...“
Елена Денева
Тая храброст, момиче, заседна в гърдите ми,
а Гергана и Георги изпиха кафето
до утайка и спомени, в памет на зрителя,
който днес те изпрати директно в небето.
Но смъртта ще почака, по-скъпо е утрото
през което мълчи в голотата си агне.
И петлите проспаха надеждата гузни
и завиха главите си с почит до пладне.
Тая храброст завърза на възел сърцето ми
и следобедът вече замириса на битка
слезе Господ изплакал до ужас небето,
слезе бос и понечи от болка да викне…,
а Гергана и Георги посрещаха гости
и изпращаха вечер до късното змея
храбро вдигаха поглед, обичаха после,
но обичаха смело, както никой не смее.
А петелът проспал вероятната битка…
Уж да литне и хоп… на крака му верига.
Малко късно, но винаги толкова искал
да спаси храбростта си с едно кукуригане.
Тя сама в полунощ ще роди и венец и разпятие.
Триста дяволи после до теб ще я кръстят, без име.
Не, не вдигай глава, знам, че много си плакала,
но не знам още колко сълзи ще попия.
НМ
© Николина Милева All rights reserved.
