“Храбростта ми въздиша. Не слага доспехите.

Взема обич, докосване, милост, очакване.

Тръгва гола. Защото посрещат по дрехите.

И изпращат по всичко, за което си плакал...“

Елена Денева

Тая храброст, момиче, заседна в гърдите ми,

а Гергана и Георги изпиха кафето

до утайка и спомени, в памет на зрителя,

който днес те изпрати директно в небето.

Но смъртта ще почака, по-скъпо е утрото

през което мълчи в голотата си агне.

И петлите проспаха надеждата гузни

и завиха главите си с почит до пладне.

Тая храброст завърза на възел сърцето ми

и следобедът вече замириса на битка

слезе Господ изплакал до ужас небето,

слезе бос и понечи от болка да викне…,

а Гергана и Георги посрещаха гости

и изпращаха вечер до късното змея

храбро вдигаха поглед, обичаха после,

но обичаха смело, както никой не смее.

А петелът проспал вероятната битка…

Уж да литне и хоп… на крака му верига.

Малко късно, но винаги толкова искал

да спаси храбростта си с едно кукуригане.

Тя сама в полунощ ще роди и венец и разпятие.

Триста дяволи после до теб ще я кръстят, без име.

Не, не вдигай глава, знам, че много си плакала,

но не знам още колко сълзи ще попия.

НМ