Толкова си хубав,
чаровен
и истински,
готов си да поемеш риска
и да ме обичаш неистово.
С теб се чувствам сигурна,
звездите ще ми свалиш,
на луната, ако поискам ще се повозим
слънцето ще заслепиш,
за да съм твоята желана възможност.
Но те
гледам в очите и ми се плаче.
Как да ти кажа, че сълзите не са за теб,
а за моите неудачи
и за онзи - глупака,
който открадна от мен мечтите.
И аз въпреки всичко съм готова пак с него,
не с теб да търся звездите.
© Наталия Божилова Всички права запазени