Apr 14, 2008, 10:19 PM  

С глупака ще търся звездите

  Poetry
1K 0 7

Толкова си хубав,

чаровен

и истински,

готов си да поемеш риска

и да ме обичаш неистово.

С теб се чувствам сигурна,

звездите ще ми свалиш,

на луната, ако поискам ще се повозим

слънцето ще заслепиш,

за да съм твоята желана възможност.

Но те

гледам в очите и ми се плаче.

Как да ти кажа, че сълзите не са за теб,

а за моите неудачи

и за онзи - глупака,

който открадна от мен мечтите.

И аз въпреки всичко съм готова пак с него,

не с теб да търся звездите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наталия Божилова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесна идея и изпълнение!Поздрав,Наталия!
  • Не се упреквай, Наталия. Щом е събудил любовта в сърцето ти, значи я заслужава. Обичай си го!
  • С повечето хора е така-
    обичаме тези които са ни наранили , а не тизи които ни обичат!
    Поздрави за стиха ,много ми хареса!
  • Адмирации..няма да излъжа ако напиша ,че това ме грабна и ме накара да се замисля,много си добра
  • Разплака ме... толкова познато и преживяно... невероятен стих! Прегръщам те, мила!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...