С година още остарявам
Днес още със година остарявам
и времето за гушата ме стиска,
на двадесет и осем вече ставам,
старея знам, макар и да не искам.
Но няма как - и аз съм от пръстта
и трябва безусловно да приема,
че и при мен ще дойде старостта
и неизменно своя дан ще вземе.
А искам още толкова неща
в живота да успея да направя,
да знам, че съм оставила следа
и да ме има даже и след края.
Гнездо ще трябва някъде да свия,
дечица да отгледам със любов
и може би тогава ще открия,
че всъщност зрелостта е благослов.
И старостта тогава няма да ме плаши,
ще я посрещна с гордо вдигната глава,
но дотогава, нека вдигнем чаши...
ще пия днес за младостта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валерия Иванова Всички права запазени
