МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
961 3885
3.12.2022 г., 8:53 ч.

С хляб и вино замесена 

  Поезия » Философска, Гражданска
304 1 2

Пак в чашата ми вперен,

с кървясал, жаден взор –

животът ми трепери.

Нещастен – няма спор!

 

Изстиска си лимона,

в солта му побелях.

Превърна ме в икона

на първороден грях.

 

А после пък – в светица –

той сам бил бос и гол.

И празната паница

замести с ореол.

 

Душата бùла важна,

но моята. Коя?!

А неговата – блажна,

с извивки на змия.

 

Търбуха си заситил,

начесал си страстта,

подхвърля ми трохите

и слави бедността.

 

Оскуба ми перата,

краката ми строши.

"Това е тя – змията!",

неистово крещи.

 

А аз, като в магия,

възкръсвам му в пещта.

Глупак – от лакомия

откраднал ми смъртта!

 

https://www.youtube.com/watch?v=vRng8qHtiKU

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??