С хляб и вино замесена
Пак в чашата ми вперен,
с кървясал, жаден взор –
животът ми трепери.
Нещастен – няма спор!
Изстиска си лимона,
в солта му побелях.
Превърна ме в икона
на първороден грях.
А после пък – в светица –
той сам бил бос и гол.
И празната паница
замести с ореол.
Душата бùла важна,
но моята. Коя?!
А неговата – блажна,
с извивки на змия.
Търбуха си заситил,
начесал си страстта,
подхвърля ми трохите
и слави бедността.
Оскуба ми перата,
краката ми строши.
"Това е тя – змията!",
неистово крещи.
А аз, като в магия,
възкръсвам му в пещта.
Глупак – от лакомия
откраднал ми смъртта!
https://www.youtube.com/watch?v=vRng8qHtiKU
© Мария Димитрова All rights reserved.
