С изпразнени очи
Те гледам
Как си заминаваш –
Тъничка луна
Прибирам се във всекидневието си
Да те намеря
Смачкана във вестника
Със сутрешните статии
По кожата ти милвам
Единствената ти емоция
И като късно радио предавание
Скуката те претоварва
Изгорила си я докато си гладила, но
Си я сгънала внимателно
Щастлива
Като утринна умираща цигара
През прозореца дъха ти бяга
За да се обагри в нежни залези
Рамката ти дървена
Не е потребна повече на никому
Защото си превърнала
Картините във стихове
* * *
С изпразнени очи
Те гледам
Как се отразяваш
Във морето от изгубени вълшебства
Мъничко
Прегърнато от океаните
27.12.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени