Dec 28, 2007, 11:03 AM

С изпразнени очи

  Poetry
717 0 9
С изпразнени очи
Те гледам
Как си заминаваш –
Тъничка луна
Прибирам се във всекидневието си
Да те намеря
Смачкана във вестника
Със сутрешните статии

По кожата ти милвам
Единствената ти емоция

И като късно радио предавание
Скуката те претоварва
Изгорила си я докато си гладила, но
Си я сгънала внимателно

Щастлива
Като утринна умираща цигара
През прозореца дъха ти бяга
За да се обагри в нежни залези

Рамката ти дървена
Не е потребна повече на никому
Защото си превърнала
Картините във стихове

* * *
С изпразнени очи
Те гледам
Как се отразяваш
Във морето от изгубени вълшебства
Мъничко
Прегърнато от океаните

27.12.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...