С изпразнени очи
Те гледам
Как си заминаваш –
Тъничка луна
Прибирам се във всекидневието си
Да те намеря
Смачкана във вестника
Със сутрешните статии
По кожата ти милвам
Единствената ти емоция
И като късно радио предавание
Скуката те претоварва
Изгорила си я докато си гладила, но
Си я сгънала внимателно
Щастлива
Като утринна умираща цигара
През прозореца дъха ти бяга
За да се обагри в нежни залези
Рамката ти дървена
Не е потребна повече на никому
Защото си превърнала
Картините във стихове
* * *
С изпразнени очи
Те гледам
Как се отразяваш
Във морето от изгубени вълшебства
Мъничко
Прегърнато от океаните
27.12.2007
© Десислав Илиев All rights reserved.