28 дек. 2007 г., 11:03

С изпразнени очи

719 0 9
С изпразнени очи
Те гледам
Как си заминаваш –
Тъничка луна
Прибирам се във всекидневието си
Да те намеря
Смачкана във вестника
Със сутрешните статии

По кожата ти милвам
Единствената ти емоция

И като късно радио предавание
Скуката те претоварва
Изгорила си я докато си гладила, но
Си я сгънала внимателно

Щастлива
Като утринна умираща цигара
През прозореца дъха ти бяга
За да се обагри в нежни залези

Рамката ти дървена
Не е потребна повече на никому
Защото си превърнала
Картините във стихове

* * *
С изпразнени очи
Те гледам
Как се отразяваш
Във морето от изгубени вълшебства
Мъничко
Прегърнато от океаните

27.12.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...