С Живота съм в шахматен двубой,

но на ход е само той.

Вчера шах, а утре мат,

днес по милост съм пат.

Навсякъде от черни фигури притиснат,

Животът играе като скъперник стиснат,

отнема ми дните  - пешка след пешка,

и дебне за всяка моя грешка.
Докато накрая реша дали съм готов

да изгубя и царицата, моя любов!?

Но в сетния ход, преди мат да стана,

срещу логиката на шаха ще въстана:

вместо царицата да дам,

себе си ще жертвам сам.

И този последен жест

ще носи красивата вест,
че дори да сме в безизходен шах,
любовта побеждава всеки страх.