И след Циганското лято,
сред Оранжевата есен,
Гошко крачеше в листата
със една чудесна песен.
Той се качваше в метрото
всяка сутрин във неделя.
Общо взето и защото,
Мими чакаше в Обеля.
Но веднъж и Кака Мими
скочи в рейса за Бояна.
Там до къща със смокини,
на съседната поляна
Гошко, скара бе изнесъл
рано, рано сутринта.
Сто кюфтета бе омесил
с вкусна, телешка кайма!
Бе приготвил и салати
от спанак и девисил.
С ленти - розови домати
сръчно бе ги украсил.
Той направо на тревата
бе извадил хляб и лук,
а в чували на земята
бе събрал и тон боклук...
Кака Мими, щом го зърна
с дълги щипки във ръка
силно, силно го прегърна
на поляната с цветя!
А пък Гошко... се усмихна
и за миг се притесни.
Край кюфтетата притихна
и зад скарата се сви...
Мими носеше шампанско,
без ментилов алкохол -
Наше, родно, горнобанско
с много шарен бандерол!
Тя предложи чаша вино
на страхотния готвач.
Гошко гледаше свенливо,
но се пусна в този мач:
Седна жаден на тревата
в пожълтелите листа.
С детско вино във ръката,
с Мими почнаха игра!
Те шампнското изпиха,
хапнаха салати - две,
а със празната бутилка
заиграха на Шише...
Дълго двамата не спряха
неприличната игра!
Чак по тъмно се прибраха
да починат у дома!
Гошко спа, като момченце,
Кака Мими той сънува!
Как в ръката със кюфтенце
сладко, сладко го целува!
Юри
Йовев
Октомври
2019 г.
© Yuri Yovev Всички права запазени