С колелото
Снощи - ровех из тавана
за бутилчица мерло,
и - край старата ни вана
зърнах детско колело.
Разпознах го на момента,
пипнах рамката с ръка.
Ярък спомен - като лента
мина в моята глава:
Беше май, а бяхме двама:
Аз и Радка от класа!
С нея - имахме програма,
да я черпя със боза!
Взех я с мен, с велосипеда
на багажника отзад.
И потеглих, без да гледам
към съседния площад.
Но, след няколко пресечки
край голямото кьоше,
нас - трамваят ни засече!
Аз се пльоснах по лице!
Радка… нямаше повреди,
бе без травми и щети.
Аз кървях и с двете вежди!
И за миг се притесних.
Но… не ревнах като бебе,
а изтупах малко прах.
Вдигнах сам велосипеда,
и… от раз се разревах:
Бях… размазал колелото!
Моят истински другар.
Изкривил му бях седлото!
Счупил левият му фар!
Плаках близо пет минути!
Радка, леко се смути.
И, със четри-пет целувки
тя за миг ме утеши!
Взех я пак - с велосипеда,
но на рамката отпред!
И в сладкарница “Победа”
хапнах с нея сладолед!
Юри
Йовев
Май
2022 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
Очаквам те с нов опит, не се отказвай 
