С крадяща гордост
С крадяща гордост
Плахо заговори тишината между нас,
разказваше нашата история,
уморена беше и тя от този фарс,
от хилядите грешки, повтаряни отново.
Мълчанието ти каза ми всички неизречени слова.
Но гордостта по малко крадеше от душите.
Самотата ми показа ти всяка неизпълнена мечта.
Но пак единствено изречени останаха лъжите.
До болка слепи, с теб се разминавахме...
Познато-непознати, всеки в своя свят...
Отдали дължимото, мислехме, че побеждавахме...
И пак поотделно на един и същи бряг...
А на болката няма да признаем,
че наистина боли...
За душата миг дори не ще да се покаем,
че изплакахме й всичките мечти...
И така прегърнали своята измислена реалност,
с крадяща гордост във душите,
в спомените на една безкрайност,
всеки път ще губим любовта, заради нас самите...
Плахо заговори тишината между нас,
разказваше нашата история,
уморена беше и тя от този фарс,
от хилядите грешки, повтаряни отново.
Мълчанието ти каза ми всички неизречени слова.
Но гордостта по малко крадеше от душите.
Самотата ми показа ти всяка неизпълнена мечта.
Но пак единствено изречени останаха лъжите.
До болка слепи, с теб се разминавахме...
Познато-непознати, всеки в своя свят...
Отдали дължимото, мислехме, че побеждавахме...
И пак поотделно на един и същи бряг...
А на болката няма да признаем,
че наистина боли...
За душата миг дори не ще да се покаем,
че изплакахме й всичките мечти...
И така прегърнали своята измислена реалност,
с крадяща гордост във душите,
в спомените на една безкрайност,
всеки път ще губим любовта, заради нас самите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
