С кръв на древна магьосница
Непозната съм, да. Непорочна, красива и грешна.
Водопадно се спускат върху бялото рамо косите ми,
триста дяволи дремят в зениците. Просто е смешно
да помислиш, че можеш да изтриеш в паметта си следите ми.
От очите на бурята взех искрометни светкавици,
гръмотевични тътени в топлата длан ми покълнаха.
Знам, че срещал си куп разнолики, блестящи красавици,
но сега виждаш мен - странна сплав от отрова и мълния.
Зная всеки прийом в арсенала на принцесите-вещици,
на стихиите имам мощта, слабостта на умората.
Посред снежния мраз нося полъх на юлски горещници,
вледенявам вулкани и топя айсберги и хора.
Вечността притежавам. Не съм роб на секунди отровени,
мелодрами не правя от житейски горчивите истини,
безпощадно изхвърлям зли съмнения, счупени пориви
и се раждам със слънцето - дива, искряща, пречистена.
Интересна съм, да. Разноцветна, загадъчна, огнена.
Кръв на древна магьосница сякаш ми препуска по вените.
Но за теб ще остана просто сън, просто сянка на спомена
за мига, в който лумна като драконов пламък Вселената.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
