С ЛЮБОВ ПОБЕЖДАВАХ
С дребни корени, в чужда земя посадена,
се хванах здраво за пръстта камениста,
под твърда скала с мъка ги проденах,
но достигнах жилка от водата бистра.
Израстнах красива, уханно разцъфтях.
Щастието от сърцето се разплиска
към цветовете, любовта скрита в тях.
Небето отрони искри - топли усмивки.
Но буря протегна костеливата си ръка,
със странна омраза върха ми прекърши,
клони и цвят с ярост в калта разпиля,
разсма се - „Всичко вече е свършено.“
Страдах. Корени будни обливах в сълзи.
В тях все още живееше надеждата.
Отново издънка ококори зелени очи,
възкреси по-силни в душата копнежите.
Дълги години на подлости отстоявах.
Лицемерие лъхаше от всички страни.
С вяра и любов урагани побеждавах.
Събирах плодовете на сърдечни мечти.
09 06 2016
© Надежда Борисова Всички права запазени