11.06.2018 г., 22:34

С любов побеждавах.

388 0 0

С ЛЮБОВ ПОБЕЖДАВАХ

 

С дребни корени, в чужда земя посадена,
се хванах здраво за пръстта камениста,
под твърда скала с мъка ги проденах,
но достигнах жилка от водата бистра.

 

Израстнах красива, уханно разцъфтях.
Щастието от сърцето се разплиска
към цветовете, любовта скрита в тях.
Небето отрони искри - топли усмивки.

 

Но буря протегна костеливата си ръка,
със странна омраза върха ми прекърши,
клони и цвят с ярост в калта разпиля,
разсма се - „Всичко вече е свършено.“

 

Страдах. Корени будни обливах в сълзи.
В тях все още живееше надеждата.
Отново издънка ококори зелени очи,
възкреси по-силни в душата копнежите.

 

Дълги години на подлости отстоявах.
Лицемерие лъхаше от всички страни.
С вяра и любов урагани побеждавах.
Събирах плодовете на сърдечни мечти.

 

09 06 2016

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...