-----
Врабче ли съм, щом вечер свита зъзна,
заситена с трохи от твойте длани!
И чакам пролетта по мен да плъзне
с ръцете ти - обгръщащи лиани...
Орел ли съм, щом с острия си поглед
прогонвам от небето ти ятата,
и браня дом, свирепо свила нокти
под огненото тяло на Луната!
Това, което знам, е, че съм птица,
притихнала в гнездото на дланта ти.
И стига ми от теб една трошица,
с очите ти да литна в синевата...
-----
http://www.youtube.com/watch?v=1n8QbTlULkI&feature=related
---
© Станислава Всички права запазени