Apr 14, 2012, 8:20 PM

С любовта на птица

  Poetry » Love
1K 1 6

 


-----

 

Врабче ли съм, щом вечер свита зъзна,
заситена с трохи от твойте длани!
И чакам пролетта по мен да плъзне
с ръцете ти - обгръщащи лиани...

Орел ли съм, щом с острия си поглед
прогонвам от небето ти ятата,
и браня дом, свирепо свила нокти
под огненото тяло на Луната!

Това, което знам, е, че съм птица,
притихнала в гнездото на дланта ти.
И стига ми от теб една трошица,
с очите ти да литна в синевата...

 

 

-----

 

http://www.youtube.com/watch?v=1n8QbTlULkI&feature=related

 

 

---

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...