Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Бюрото ми, разхвърляно е.
Папки, бележки, листове,
притеглят ме “с магнит” –
перото мое да излива
в сладки страсти за тебе стихове,
защото съм чешит.
Седя в уюта тих на кабинета –
за тебе мисля
и “наточил” съм със стръв,
върха “наежен” на писеца,
за теб да “скърца”
с порива, на лъв.
На буква С –
овална, сладострастна
с недозавършен кръг,
но плавна, като теб –
писалката ми гали
с ласка сластна,
листа
и трепетния първи ред.
Преливам в буква И –
насечена и остра –
по думата,
която ми е стон,
мерак и блян,
повдигащ “лоста”,
на моя силно
вкоравен
нагон.
От буква Л ,
разкрачено полъхва
желание –
за твоите бедра,
а капка от мастилото изсъхва,
настръхнала в чатала и
с нега.
Гърдите ти,
на В ме подлудяват –
перото непослушно се върти,
извивайки се,
сякаш го товарят
не букви да изписва,
а стрели.
На А ме стряска “знака забранено”
и “бариерата”, поставена пред “там”,
но, вънка ми е толкова студено –
ще я прескоча,
за да ме “притоплиш с плам”.
От О, потръгва всичко лесно
и Обич Моя се написва с лекота,
защото с теб, сърцето ми е честно
и окрилена в него, пърха любовта.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
Анета и Ласка, добре че сте наминали вие поне!